Рисунките от Наска

Загадъчните фигури в пустинята

В южната част на Перу, на 400км от Лима и на 50км от тихоокеанското крайбрежие, се простира пустинното плато Наска, покрито с многобройни рисунки и геометрични фигури, които могат да се видят само от въздуха.


Едва през 1927г., т.е. хиляда години след предполагаемото на индианците наска, перуански пилот открива невероятната мрежа от рисунки по земята. Американският археолог Пол Късък, първият изследовател, опитал се да ги разгадае, пристига на платото през 1939г.



Огромно археологическо “находище”



Следите в Наска покриват площ от около 500 кв. км. Те са оставени, като е махнат тънкият слой от тъмни камъни, покриващ пустинята, за да се появи по-светлата ивица на почвата.

Следите са от 3 ясно обособени типа: прави линии, за зиг-заг или описващи спирали, достигащи до 5км дължина; геометрични фигури във формата на ленти с огромни размери, приличащи на “писти за приземяване”; фигури на животни, често надминаващи 150м дължина. По склоновете на някои от височините, обграждащи пустинята има рисунки на човешки същества с различен, по-примитивен рисунък, които се приписват на паракасите, предшественици на индианците наска в областта.

Фигурите, прокарани геометрично по релефа, сякаш той не съществува, покрити с вековен прах, изпъкват в цялото си величие, благодарение на усилията на германската математичка Мария Райхе, която им посвещава целия си живот след 1945г., поделяйки времето си между изследванията и запазването на линиите, очертани по земята.



“Най-голямата астрономическа книга?”



Също като Пол Късък, когото тя наследява и на когото дължим горната дефиниция, Мария Райхе смята, че правите линия (които често образуват слънчеви мотиви, пресичайки се) представляват някакъв вид астрономически календар, позволяващ да се изчисляват дати и сезони. Но проучванията с компютръ, проведени през 1968г. от американския астроном Джералд Хоукинс (известен с това, че открива астрономическите постройки в Стоунхендж), показват, че броят на очертанията не надвишава случйния ефект.

Въпреки това етноложката Симона Вайсбард и синът й Джак, занимаващ се с информатика, решават да проучат плана на всички геометрични фигури и рисунки на живи същества. Според тях наистина става въпрос за метеорологичен календар. Или по-скоро за няколко календара, наслагвани един върху друг през вековете, което пък прави възможно предположението, че върху прекрасния образ на птица с повече от 100м дължина се вижда рисунка на “писта”. Друг специалист по фигурите, английският изследовател Тони Морисън, смята, че рисунките имат по-скоро религиозно значение, като се позовава на обичаите и религията на индианците наска. Според него лините са свещени пътеки, свързващи олтарите (които биха могли да бъдат многобройните купчини от камъни, обединени от тези линии), рисунки в чест на боговете и огромни “писти” към местата за религиозни събирания.



Шедьовър, видим от небето



Как наските са успели да очертаят толкова перфектни рисунки, без да ги виждат? Мария Райхе смята, че са работили по макети, които са уголемявали и следи от които тя намира до някои от животинските фигури.

Американецът Джим Уудман се опитва да докаже с помощта на англичанина Джулиан Нот, който прави изследванията с летящ балон, че индианците наска са умеели да правят балони с тоъл въздух, с които са проследявали трасето на рисунките. Започвайки изследванията с рисуваната им керамика и след като установява, че има следи от огън в средата на мрежата от писти, през 1975г. Уудман конструира балон “Кондор I”, изработен от плат и въжета от същия вид, като тези, намерени върху мумиите на наските, и с кош от тръстика във формата на гондола. Балонът се издига на 90м, преди да се строполи на земята и двамата мъже се отървават като по чудо. Но доказателството, че наските са можели да летят, е дадено. Смела хипотеза, но доста по-смислена от тази на швейцареца Ерих фон Даникен, според който пистите са примитивно летище на извънземни, посетили нашата планета в миналото. Освен ако прекрасните рисунки на животни не са гигантски отправни знаци, изградени от верните поданици, за да водят “боговете” при тяхното хипотетично завръщане.