Мистерията
Мистика, езотерика, феномени и чудеса на едно място.
Регистрирайте се! Станете част от нашето малко общество

Ако желаете да подкрепите форума можете да го направите като влезете в меню "Портал" и натиснете върху банера на БГтоп : )


Всичко свързано с необяснимите неща по света!
 
ИндексПорталCalendarВъпроси/ОтговориТърсенеПотребителиРегистрирайте сеВход
Statistics
Имаме 536 регистрирани потребители
Най-новият потребител е kaloqniordanov01

Нашите потребители са написали 920 мнения in 295 subjects
Latest topics
Most Viewed Topics
А ти индиго ли си ? ТЕСТ
Що за чудо беше това?!
Странно явление... Починало през 1920 момиченце още изглежда като живо
Призоваване на духове
Снимки на НЛО 1 Част
Заклинания за печелене на пари, здраве и любов
ДЕЦАТА ИНДИГО
Ванга говори за извънземните
Има ли духове - тема за размисъл
HACA проект "Син Лъч"
Poll
Харесвате ли форума?
Да,супер е!
60%
 60% [ 6 ]
Не,не ми харесва!
0%
 0% [ 0 ]
Нов съм,не знам още :)
30%
 30% [ 3 ]
Има още какво да се желае!
10%
 10% [ 1 ]
Общо гласове : 10

Share | 
 

 Как започна всичко при мен

Go down 
АвторСъобщение
Quasar

avatar

Брой мнения : 3
Дата на регистриране : 26.02.2014

ПисанеЗаглавие: Как започна всичко при мен   Сря Фев 26, 2014 3:06 am

Бях на 14 години. През лятната ваканция си ходя на село при баба и дядо да им помагам с каквото мога. Къщата ни там е стара, на два етажа, като баба и дядо стоят на първия, а аз най-често - на втория. Една вечер се качих в стаята си да си чета книгата, която си носех. Легнах на кревата, пуснах си музика от телефона и се зачетох. Бях се улисал доста - часовникът показваше почти 2ч. Оставих книгата, спрях музиката и точно бях задрямал, когато чух нещо като стъпки в коридора на етажа. Помислих, че някой плъх е слязъл от тавана, често се случва. Но не беше плъх... Стъпките бяха все едно от човек. Помислих си, че е баба ми. Станах, светнах лампата в моята стая и отворих вратата. В коридора нямаше никой, но стъпките продължаваха да сноват насам-натам. Уплаших се, затворих вратата, пъхнах се в кревата и се завих през глава... Поисках просто да си тръгне. Бяха ме побили тръпки. Заспал съм неусетно, въпреки че бях доста изплашен. На сутринта като се събудих, вратата на стаята ми беше отворена, а аз бях сигурен, че съм я затворил. В коридора нямаше правени поразии, но ме беше дострашало доста, и не се върнах в стаята около седмица. Не казах на баба и дядо - тя е голяма паника, а той е с 3 инфаркта и това можеше да му повлияе доста... Спах горе-долу седмица на дивана в дневната на първия етаж, докато не се реших да се кача отново горе. Направих го. Същата вечер стъпки нямаше. Но сънят ми тогава ми каза доста неща... Не си спомням почти нищо от него, освен едно - пред мен стоеше момиче на моята възраст с тъмнокестенява коса, малко по-светла от моята (моята е почти черна) и с пъстри очи, което ми казваше, че всичко е наред. Някакси тогава това ми вдъхна доверие и страхът избледня... Тогава не чух повече стъпки. Веднага щом се прибрах потърсих помощ от специалист, който ми каза да се опитам да "говоря" с "нещото" чрез карти за игра. Представяте ли си - с карти за игра, а не с оуджи (дъска за викане и говорене с духове). Стори ми се странно, но не знам и аз защо го послушах. Взех си тестето от вкъщи и зимната ваканция отново си отидох на село. Късно вечерта, когато всички заспаха, излязох на терасата и както ми каза специалистът - наредих картите от вале до асо по боя. Вале символизирало младо момче, Дама - младо момиче, Поп - възрастен мъж, а асо (и досега не мога да го повярвам!) - възрастна жена. Боите (спатия, каро, купя, пика) символизират цвета на кожата, косата и очите. Та наредих аз картите и казах тихо "Покажи ми какво си чрез определена карта". След няколко секунди задуха лек насрещен вятър, който издуха дама спатия в мен. Младо момиче с тъмня коса и светли очи, същото като в съня ми. Не чувах стъпки през онази нощ, само сънувах това момиче отново, но за жалост не си спомням нищо от този сън... Ще пропусна голяма част от събитията и сънищата в които разбрах, че това момиче не помни нищо от предишния си живот освен името си - Михаела. Споделих с този специалист и той ми каза, че момичето е слаб дух, но и е отредено да ми е дух-пазител, след като сме се "срещали" толкова пъти. Свикнах с нея, дори ми ставаше приятно като чувах стъпките й (които учудващо как баба и дядо не чуваха...), и дори разбирах кога е там без да "крачи", един вид се научих да разчитам аурата й, ако може така да се изразя.
Минаваме много напред (2.5 - 3 години), до миналата пролет, през пролетната ваканция... На етажа не усещах присъствието й... Сякаш се бе изпарила... Сякаш никога не е била там... След 3 дни дядо легна болен на легло. Бълнуваше, говореше за майка си (лека й пръст!) и я молеше да го вземе... Аз бях седнал на стола до леглото му с един свит крак на кревата, в коляното на който подпирах лицето си. И долових нечиста аура... Беше толкова зла, че ме накара да потръпна целия. Нещо ме накара да вдигна глава към прозореца... и замръзнах на място... В къщата отсреща (в която никой не живее от поне 20 години, собственикът е починал отдавна, а жена му не си идва), на прозореца, точно срещу мен стоеше едно малко момиче, наглед около 10 години, с гарваново черна коса, облечено в някаква бяла дреха, като наметало и без очи... Очните кухини бяха черни, и от тях се стичаха 2 черни линии, като сълзи надолу по лицето, като гледаше към дядо ми. Бях вперил поглед в нея, едновременно разярен и уплашен... Усещах, че болестта на дядо е причинена от нея. По едно време яростта в мен надделя, и тя явно го усети, защото вдигна главата си към мен. Взираше се в очите ми и усетих нещо, все едно искаше да избута душата от тялото ми. Изпиваше ме с черните си "очи", все едно потъвах в тях като в бездна. Мигом станах и излязох от къщата, стиснал ръце в юмруци в сляпата си ярост. Но щом затворих вратата и погледнах към прозореца, където бе тя - нея я нямаше. Не усещах и аурата й. Тази мръсна аура, от която ми се гадеше... Просто се беше изпарило. Дядо ми се оправи на следващия ден, и дори се държеше, сякаш нищо не е станало, което, честно казано все още ме плаши... "Пазителката" ми също се завърна - беше там, когато си отидох за седмица през лятото... Но сякаш е станала по-отдръпната, или нещо става с мен - не я сънувам вече, затова не знам какво е станало... Вие как мислите - този малък демон, който измъчваше дядо ми, и се изпари така, както и дойде, има ли някакъв шанс някой от вас да ми каже какво е? Сблъсквал ли се е с нещо такова? Наистина трябва да знам...
Върнете се в началото Go down
 
Как започна всичко при мен
Върнете се в началото 
Страница 1 от 1

Permissions in this forum:Не Можете да отговаряте на темите
Мистерията :: Окултното :: Вашата история-
Идете на: