Луничките – болест или козметичен дефект?

Това са плоски, кръгообразни пигментни петна, най-често с големината на главата на карфица. Луничките се „разпръсват“ върху кожата най-вече след неколкократно излагане на слънце, като засегнатите хора са предимно с по-светъл тен, с руси или червени коси. Самите петънца варират цветово – могат да са червени, жълти, кафяви, жълто- кафяви и дори много тъмнокафяви, но винаги са по-тъмни от естествения цвят на кожата. Причината за това са натрупванията от тъмния пигмент, наречен меланин.

Колко вида биват?

Два са основните вида лунички. Едните са червени или светлокафяви и обикновено се появяват през топлите и слънчеви месеци, но през зимата те избледняват. Най-често се срещат при светлокожи хора и понякога се предават по наследство. Предпазването от пряко излагане на слънце в повечето случаи помага да се предотврати появата на този тип пигментни петънца. Другият вид лунички могат да се появяват при децата. Те са мънички, жълто-кафяви, кафяви или направо черни на цвят. Те не избледняват през зимата, но обикновено са безобидни сами по себе си.

Как възникват?

От слънцето, както и солариумите, от които хващаме тен, благодарение на ултравиолетовите лъчи, епидермисът (външният слой клетки на кожата) се удебелява и отговорните за пигментацията на кожата клетки произвеждат повишено количество меланин. Това е своеобразна защитна реакция на организма за предпазване от вредното въздействие на слънчевите лъчи. Така че по-податливи към образуването на лунички са Русокосите и червенокосите хора. Независимо от индивидуалния тен, петънцата ще ни изпъстрят, ако на места по кожата имаме по-големи натрупвания от пигмента меланин.

Доколко е важен наследственият фактор?

Направени изследвания на близнаци сочат, че при едноличните братчета и сестричета има изключително голямо сходство на вида, броя и разпространени ето на луничките по кожата им. Тези резултати недвусмислено доказват, че появата на лунички до голяма степен е генетично предопределена

Какви опасности могат да се крият зад луничките?

Описаните по-горе два основни вида пигментни петънца не бива да ни притесняват, тъй като те са принципно безвредни и не алармират за здравословни проблеми. Истинската вреда може да дойде от излагането продължително на силно слънце и онова, което мислим, че са лунички, може да се окаже белег на сериозно заболяване. При по-възрастни хора (над 60 години), които са стояли по-дълго време на слънце, понякога се появяват пигментни петънца по лицето, силно наподобяващи луничките, но тяхната поява вече е обезпокояващ признак. Това състояние се нарича лентиго малигна и ако не се вземат своевременни мерки, може да прерасне в рак на кожата. Трябва да сме нащрек и за най-тежката форма на кожен рак – меланома. При около 40-50% от засегнатите това заболяване се развива от бенки. Разликата между луничките и бенките обикновено е видима – вторите са по-големи, по-тъмни, неравномерни на цвят и по форма в сравнение с луничките. Има и разновидност на рака на кожата, за която са характерни пигментни изменения в жълтеникаво или червено, но понякога се срещат и в кафявите нюанси и тогава силно наподобяват на лунички. За всеки, който не е специалист, ще е изключително трудно по снимка или описание да прецени на какво се дължат петната с по-различна пигментация по кожата му, затова най-сигурно е да се направи консултация с дерматолог. Дори и само заради личното ви спокойствие!

Ако луничките са ни проблем – как да го решим?

Произвеждат се избелващи кремове и други продукти – например пудра. Има и депигментиращи средства под формата на разтвори, съдържащи кислородна вода, боракс, коджикова киселина. По преценка на дерматолог може да се пристъпи и към дермоабразивни методи и ексфолианти, както и към химически пилинг. Криохирургията (замразяване) с течен азот и отстраняването с помощта на лазер обикновено дават доста добри резултати.

Любопитно за луничките

Британски специалисти от Научно-изследователския център на университета „Кингс колидж“ са установили, че наличието на множество лунички по кожата е показател за повишената способност на организма да се противопоставя на стареенето. Оказало се е, че хората с многобройни пигментни петънца имат по-различно устроени хромозоми. При тях те са с по-дълги теломери – крайни участъци на хромозомата, които намаляват при деленето на клетката. Тяхната функция е да защитават хромозомата и ДНК-то от външно въздействие и по този начин удължават срока на нейното съществуване. В резултат се забавя общият процес на стареене.